споделено удоволствие

“Много обичам да ходя на кинo. Всички в залата се смеят заедно, когато е смешно. Просто смехът е общ. И не си сам. Много хубаво ми става.” Радослав, 10 години

И отново пуша на терасата. Там, откъдето се ширва прекрасна Витоша на изгрев и великолепна Борисова градина на залез. А от близката спирка на метрото всеки следобед, дори в най-големия студ, се откроява звукът на акордеон. Дори в най-шумния трафик. Там, където е Булонския лес, отнася този звук. Дори без да затварям очи. А аз пуша бавно, подпряла крак на парапета. Мисля си за моите си задачи.

После влизам и продължавам, сякаш никога не съм спирала - новина след новина... на всеки 10 минути изплювам и по една новина. 10 минути - и новина. Новина - и 10 минути. Хоп! Хоп! Новина и - левче. Левче - и новина. Щрак! Щрак! Лесно е много: копи - пейст - 10 минути - новина - щрак - копи - пейст - 10 мин - левче - пейст - новина - щрак - копи - хоп - 10 минути - левче - пейст - щрак - хайде - левче - новина - новина - 10 минути - копи - щрак...

Много е лесно.

Смисълът на живота ми се е съсредоточил в огънчето на цигарата. Пуша я на терасата с гледка към Витоша и към София, със звука на френски акордеон.